Помним ли концлагера „Белене“? Мястото на насилието днес е място за лов на елита
Но има неща, които не би трябвало да се не помнят.
На днешната дата през 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за закриване на лагера „ Белене ”. Причината е голям брой изявления и фактология на Запад, че в България към момента има лагери от вида на сталинските и нацистките. Част от тези обстоятелства са огласени след посещаване на интернационална комисия по правата на индивида в Белене, която видяла какво се случва там.
Въпреки че „ Белене ” е закрит през 1959 година в него не престават да бъдат държани въдворени по политически аргументи лица, най-вече земеделци и до 1960 година Тогава той е самостоятелен като затвор.
Концлагерът „ Белене ” е основан на 27 април 1949 година с поверително разпореждане на Министерския съвет, управителен от министър-председателя Васил Коларов. (Същата година Васил Коларов взима решение за строителството на монумент на руската войска в София.) С него комунистическото държавно управление взима решение да бъде основано трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено Министерство на вътрешните работи, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.
Така е сложено началото на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия в България по времето на комунизма. Придобил популярност като лагера „ Белене ”, той е построен на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото оказва се като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 година под ескорт е трансферирана първата група от към 300 лагеристи от лагера „ Богданов дол ”.
Там съперниците на комунистическата тирания са сложени да живеят при безчовечен условия – ежедневен физически труд, непостижими правила под непрекъсната въоръжена защита. Натикани са в землянки и бараки, които сами построяват с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера минават десетки хиляди души, като след гибелта на Сталин през 1953 година политическото въдворяване в Народна република България е прекратено за малко. През 1956 година след Унгарското национално въстание то е обновено. В интервала 1953-1956 година в „ Белене ” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани съперници на режима от цялата страна с присъди, получени на инсталирани правосъдни процеси.
През август 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за закриване на лагера „ Белене ”, след на Запад се разгласяват информации, че в България към момента има лагери.
Въпреки че „ Белене ” е закрит през 1959 година в него не престават да бъдат държани въдворени по политически аргументи лица, най-вече земеделци и през 1960 година Тогава той е самостоятелен като затвор.
През 1985 година на мястото на тогавашния Втори обект на лагера „ Белене ” са изолирани над 500 български турци, задържани за опозиция против насилственото преименуване, извършено от режима на Българска комунистическа партия. През април 1986 година арестуваните афишират гладна стачка, която продължава 30 дни. В началото на месец май 1986 година множеството от лагеристите са освободени от „ Белене ” и са интернирани в разнообразни региони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 година „ Белене ” се трансформира в място за памет на жертвите на лагерите по времето на ръководство на Българска комунистическа партия. На 7 юни 1990 година се организира първото проведено поклонение на Втори обект на остров Персин по самодейност на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се трансформира в протест, на който участват няколко хиляди души от цялата страна, измежду които и доста някогашни лагеристи, както и представители на политическата съпротива.
В идващите години „ Белене ” в края на месец май или началото на юни се прави годишно поклонение на мястото на някогашния Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са сложени кръст и полумесец, символизиращи наличието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци стартира построяването на мемориал, но бетонният фундамент остава незавършен. През 2005 година на една от пустеещите здания е сложена паметна плоча от името на Български земеделски народен съюз – Народен съюз – Плевенска област.
През април 2014 година изпратеният от Италия в гр. Белене локален енорийски католически духовник Паоло Кортези инициира учредяването на Инициативен комитет за построяването на мемориал на жертвите на Втори обект, в който се включват на поданици от Белене, както и на репресирани и жители от Италия и Франция. Свещеникът провежда групови визити за поклонение на мястото на някогашния лагер, в това число и на чужденци през годината.
От години остров Персин е място, където ловци от политическия и бизнес хайлайф обичат да отстрелват разнообразни животни и птици. По принцип се изисква предварителна поръчка, която да бъде одобрена от затворническата администрация на пандиза в Белене, само че за големците процедурата е опростена. Особено деен в ловуването на острова бил някогашен водач на Движение за права и свободи.
Няма по какъв начин да не си зададем въпрос като този: Какво свързва концлагера " Белене " и паметника на руската войска?
Фрог нюз
На днешната дата през 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за закриване на лагера „ Белене ”. Причината е голям брой изявления и фактология на Запад, че в България към момента има лагери от вида на сталинските и нацистките. Част от тези обстоятелства са огласени след посещаване на интернационална комисия по правата на индивида в Белене, която видяла какво се случва там.
Въпреки че „ Белене ” е закрит през 1959 година в него не престават да бъдат държани въдворени по политически аргументи лица, най-вече земеделци и до 1960 година Тогава той е самостоятелен като затвор.
Концлагерът „ Белене ” е основан на 27 април 1949 година с поверително разпореждане на Министерския съвет, управителен от министър-председателя Васил Коларов. (Същата година Васил Коларов взима решение за строителството на монумент на руската войска в София.) С него комунистическото държавно управление взима решение да бъде основано трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено Министерство на вътрешните работи, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.
Така е сложено началото на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия в България по времето на комунизма. Придобил популярност като лагера „ Белене ”, той е построен на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото оказва се като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 година под ескорт е трансферирана първата група от към 300 лагеристи от лагера „ Богданов дол ”.
Там съперниците на комунистическата тирания са сложени да живеят при безчовечен условия – ежедневен физически труд, непостижими правила под непрекъсната въоръжена защита. Натикани са в землянки и бараки, които сами построяват с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера минават десетки хиляди души, като след гибелта на Сталин през 1953 година политическото въдворяване в Народна република България е прекратено за малко. През 1956 година след Унгарското национално въстание то е обновено. В интервала 1953-1956 година в „ Белене ” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани съперници на режима от цялата страна с присъди, получени на инсталирани правосъдни процеси.
През август 1959 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение за закриване на лагера „ Белене ”, след на Запад се разгласяват информации, че в България към момента има лагери.
Въпреки че „ Белене ” е закрит през 1959 година в него не престават да бъдат държани въдворени по политически аргументи лица, най-вече земеделци и през 1960 година Тогава той е самостоятелен като затвор.
През 1985 година на мястото на тогавашния Втори обект на лагера „ Белене ” са изолирани над 500 български турци, задържани за опозиция против насилственото преименуване, извършено от режима на Българска комунистическа партия. През април 1986 година арестуваните афишират гладна стачка, която продължава 30 дни. В началото на месец май 1986 година множеството от лагеристите са освободени от „ Белене ” и са интернирани в разнообразни региони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 година „ Белене ” се трансформира в място за памет на жертвите на лагерите по времето на ръководство на Българска комунистическа партия. На 7 юни 1990 година се организира първото проведено поклонение на Втори обект на остров Персин по самодейност на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се трансформира в протест, на който участват няколко хиляди души от цялата страна, измежду които и доста някогашни лагеристи, както и представители на политическата съпротива.
В идващите години „ Белене ” в края на месец май или началото на юни се прави годишно поклонение на мястото на някогашния Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са сложени кръст и полумесец, символизиращи наличието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци стартира построяването на мемориал, но бетонният фундамент остава незавършен. През 2005 година на една от пустеещите здания е сложена паметна плоча от името на Български земеделски народен съюз – Народен съюз – Плевенска област.
През април 2014 година изпратеният от Италия в гр. Белене локален енорийски католически духовник Паоло Кортези инициира учредяването на Инициативен комитет за построяването на мемориал на жертвите на Втори обект, в който се включват на поданици от Белене, както и на репресирани и жители от Италия и Франция. Свещеникът провежда групови визити за поклонение на мястото на някогашния лагер, в това число и на чужденци през годината.
От години остров Персин е място, където ловци от политическия и бизнес хайлайф обичат да отстрелват разнообразни животни и птици. По принцип се изисква предварителна поръчка, която да бъде одобрена от затворническата администрация на пандиза в Белене, само че за големците процедурата е опростена. Особено деен в ловуването на острова бил някогашен водач на Движение за права и свободи.
Няма по какъв начин да не си зададем въпрос като този: Какво свързва концлагера " Белене " и паметника на руската войска?
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ